География
Разположение и граници
Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от Съединените щати и Китай и 1,7 пъти по-голяма отКанада.[16] Заема източните области на Европа и северната част на Азия – от ексклава Калининградска област в Централна Европа до Диомидовите острови вБеринговия проток и от Земята на Франц Йосиф в Арктика до връх Базардюзю в Кавказ.
Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.[19] На запад страната има сухоземна граница с Норвегия (196 km),Финландия (1313 km), Естония (290 km), Латвия (292 km), Беларус (959 km) иУкрайна (1576 km), както и излаз на Балтийско море.[19] На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с Литва (227 km) и Полша (432 km).
На югозапад Русия има излаз на Азовско и Черно море, както и на голямото вътрешно езеро Каспийско море. По суша граничи с Грузия (723 km, включително с частично признатите държави Абхазия и Южна Осетия) и Азербайджан (284 km).[19] Южната граница на страната в Азия е с Казахстан(6846 km), Китай (40 km в Южен Сибир и отделен участък от 3605 km в Далечния изток), Монголия (3441 km) и Северна Корея (18 km).[19]
На изток Русия има излаз на Тихия океан и свързаните с него Японско, Охотско и Берингово море.[20] На североизток страната има дълга морска граница със Съединените американски щати, която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров Чукотка от американския щат Аляска.[21] На север Русия граничи със Северния ледовит океан и неговите Източносибирско море, Море Лаптеви, Карско и Баренцево море.[20]
Релеф и води
Основната част от територията на Европейска Русия е заета от обширната Източноевропейска равнина, в централната част на която са сравнително високите Валдайски възвишения с надморска височина до 350 m.[22] По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река Волга, която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са Кама и Ока.[23] Дон, другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.[24] В северната част на Източноевропейската равнина се намират Онежкото и Ладожкото езеро, които се оттичат чрез река Нева вБалтийско море.[25] Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-големите реки в този район са Северна Двина и Печора.[26][27]
В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет Голям Кавказ, където се намира и най-високият връх в страната – Елбрус (5642 m).[28] За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига Урал (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион Сибир, който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.[29]
Източно от Урал се намира обширната Западносибирска равнина, която се оттича главно чрез реките Об с главния си приток Иртиш и Енисей.[30] На изток от нея е разположено Средносибирското плато, отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото Путорана), но на изток се спуска и преминава в Централноякутската равнина, отводнявана от река Лена.[31]
В най-североизточната част на Сибир се намират Верхоянският хребет (2389 m) и хребетът Черски (3147 m), както и Яно-индигирската и Колимската низина[32]. Най-големите реки в тази област са Индигирка и Колима.[32] Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположени планините Алтай (4506 m), Саяни (3491 m), Яблонов хребет (1678 m), Становой хребет (2482 m). Между тях се намира езерото Байкал – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света[33], съдържащо над 1/5 от всички повърхностни несолени води в света[34]. То се отводнява от рекаАнгара, приток на Енисей[35].
На изток Сибир граничи с руския Далечен изток, като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по Колимските планини, хребета Джугджур и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров Камчатка. Най-голямата река в тази област е Анадир[36]. В южната част на руския Далечен изток се намира басейнът на река Амур и планините Сихоте Алин (2090 m)[36][37].
Климат
Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от Индийския и Тихия океан, докато равнините на запад и север я откриват за арктическо и атлантическо влияние.[38] Валежите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в Северен Кавказ.[38]В почти цялата страна зимните валежи са във вид на сняг, като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на Европейска Русия до 250 в най-студените части на Сибир.[38]
Най-гъсто населените части на Русия – основната част от Европейска Русия и южните части на Западен Сибир и Далечния изток – имат влажен континентален климат.[39] Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики – студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято.[39] Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния изток, където под влияние на мусонитезимата е значително по-суха от лятото.[39]
В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния изток климатът е субполярен, характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято.[39] Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир,[39] където са регистрирани най-ниските температури вСеверното полукълбо – до -67,7 °C, измерени в при Верхоянск и Оймякон.[40] Под влияние на Азиатския максимум валежите в източната част на Южен Сибир и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени – до 60 mm годишно.[39]
Флора и Фауна
Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царствоПалеарктика, като попада в няколко биогеографски региона.[41] Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от арктически пустини, почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна – главно китоподобни,перконоги, бели мечки и птици от семейство Кайрови.[42] По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на тундрата – на север растат предимно мъхове и лишеи, на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част – дори групи дървета.[42] Освенсеверните елени, типични за тундровата фауна са полярната лисица, овцебикът,лемингите, полярната сова.[42] Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри.
Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия –тайгата, зона на иглолистни гори, заемаща основната част от Сибир и Далечния изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са смърчът и елата, на по-сухи почви и борът, като източно от Енисей, където климатът е по-суров, смърчът е изместен от лиственицата. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от блата. Характерни животни салосът, кафявата мечка, росомахата, вълкът, ондатрата, както и традиционно ловуваните за кожи самур, хермелин и катерици.[42]
В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от смесени и широколистни гори, в които типични широколистни дървета са дъбът, липата, брезата и трепетликата, а характерни животни – сърните, вълците, лисиците, катериците и златките. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и бряст и характерна за региона фауна – сибирски тигър, петнист елен, хималайска мечка, енотовидно куче, амурска котка.[42]
В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в степи с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове гризачи, степни вълци, лисици, а в Сибир – и манули. Низините край Каспийско море имат полупустинен характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.[42]
Русия има най-големите резерви на гори в света,[43] наричани „белите дробове на Европа“.[44] В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в Червената книга на Руската федерация.[45] В Русия има 41 национални парка и 101 резервата с обща площ около 335 хиляди km²,[46] включително 41 биосферни резервата.[47]
