История
Ранна история
Най-ранните сведения за заселване на хора на територията на днешна Русия са от ранния палеолит, като по Черноморието има находки на възраст 1,5 милиона години,[48] а Homo sapiens се появяват преди около 50 хиляди години.[49] Според преобладаващото мнение, предшествениците на индианците се заселват в Америка преди около 16 хиляди години, преминавайки през източните части на Русия.[50] Неолитът в южните части на страната настъпва в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. и постепенно се разпространява на север, но в обширни рядконаселени части от Сибир ловът и риболовът остават основа на стопанството до Новото време.[51]
През неолитната и халколитната епоха на днешната територия на Русия се формират няколко от големите езикови групи в Евразия – индоевропейската в европейските степи,[52] уралската по средното течение на Волга и района на Урал[53] и тюркската в Южен Сибир.[54] През I хилядолетие пр.н.е. най-южните области влизат в контакт с цивилизациите в Средиземноморието, Близкия изток и Китай и се появяват първите писмени сведения за конкретни народи –скитите и по-късно сарматите в южната част на Европейска Русия[55][56], енисейските киргизи и динлин в Южен Сибир,[57][58] сушън в Далечния изток.[59]
През VI век пр.н.е. по черноморското и азовското крайбрежие са основани няколко гръцки колонии, които стават основа на просъществувалото до края на IV век Боспорско царство.[60] От края на III век пр.н.е. до края на I век част от Южен Сибир е част от държавата на хунну.[61] В края на I век от изток в Европейска Русия навлизат хуните, които през следващите десетилетия установяват контрол над степите северно от Кавказ, където подчиняват ираноезичните алани.[62] През V-VI век голяма част от Южен Сибир е под властта на хаганата Жоужан, който изтласква към степите на Европейска Русиясавирите и някои огузки племена.[63]
В средата на VI век степните области в Европейска Русия влизат в границите на Аварския каганат, а тези в Сибир – на Тюркския каганат, който към края на века се разширява до Азовско море.[64][65] През VII век Тюркският каганат постепенно се разпада, като в Европа на негово място възниква просъществувалата за кратко Велика България,[66] последвана от Хазарският каганат.[67] По същото време по средното течение на Волга възниква Волжка България,[68] а малко по-късно в Сибир тюркските владения за завзети от Уйгурския и Кимакския каганат.[69][70] През VII век в Хазарския каганат навлизатунгарците, които през следващото столетие се изселват на запад.[71]
В началото на IX век варягите и свързваната с тях етническа група рус образуват Руския каганат – мрежа от укрепени пунктове в северната половина на днешна Европейска Русия, от които контролират местното угро-финско, а в най-западните области и славянско население.[72][73] През 862 година властта в северозападната част на тази територия е поета от Рюрик – неговите потомци управляват в Русия до края на XVI век, а тази година традиционно се смята за начало на руската държавност.[74] През 884 година наследникът на Рюрик Олег превзема Киев, поставяйки началото на Киевска Рус, държава с център в днешна северна Украйна, която обхваща и значителна част от северните области на днешна Европейска Русия.[75]
В началото на 8 век – 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай.
Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема истаробългарския език и кирилската писменост.[76] Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.[77] През 12-14 век централизираната държава Киевска Рус се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република,Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.
Възходът на Москва
През 13 век източнославянските княжества, Волжко-камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; битката на Чудското езеро, 1242 г.). Освобождението от почти 250-годишното монголо-татарскоиго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в Куликовската битка и 1380 г. и завършва сПротивостоенето на Угра, 1480 г. Основна заслуга за това има велик княз Дмитрий Донски (1350 – 1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи.
През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Едно от най-големите териториални разширения е под управлението на Иван III(1440 – 1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава Великото литовско княжество.[78] Следпадането на Константинопол през 1453 Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество.[79] Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата. От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право.
Иван IV (1530 – 1584) става първият владетел, провъзгласил се официално за цар, с което се отбелязва превръщането на Московското княжество в Руско царство.[78] Иван IV, наречен по-късно Грозни („Страшни“) засилва неимоверно влиянието на царската власт и безмилостно подчинява аристокрацията на своята воля, екзекутирайки и изпращайки в изгнание всеки, който му противоречи.[78] От друга страна, той се доказва като прозорлив държавник и реформатор като изработва нови закони (т.нар.Судебник) през 1550,[80] създава Земския събор (феодален парламент), намалява влиянието на духовническата власт[81] и поощрява местното самоуправление в селските райони. По отношение на външната политика, Иван Грозни претърпява тежко поражение в Ливонската война,[82] но за сметка на това завладяваКазанското, Астраханското и Сибирското ханства, с което превръща Русия в многоетническа държава.[83] В края на управлението му страната е опустошена от вътрешна нестабилност, нападения на кримските татари, болести, глад и последователни полско-литовски и шведски инвазии на северозапад.[84] Единственият син и наследник на Иван Грозни –Фьодор, се оказва напълно неспособен да управлява, заради което властта отива в ръцете на регента Борис Годунов. Смъртта на бездетния Фьодор слага край на Рюриковата династия, а тази на Борис Годунов е последвана от период на бедствия, беззаконие и постоянни чужди намеси в управлението (напр. поставянето на Лъже-Дмитрий I на трона от страна на Жечпосполита), останал известен като Смутно време.
Хаосът приключва с изгонването на поляците от Москва през 1613 и избирането на Михаил Романов от народно събрание, съставено от представители от 50 града. С това се полага началото на династията Романови, която управлява Русия до 1917. Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление.[78] Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните,[85] което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648,[86] Медния бунт през 1662,[86] и Московското въстание през 1682.[87] Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции,[78] която в крайна сметка смазва всички въстания.
Руска империя
Под управлението на Петър Велики, Русия е обявена за империя през 1721 и постепенно се превръща в световна сила. В периода от 1682 до 1725 г. Петър побеждава Швеция във Великата Северна Война, принуждавайки я да отстъпи западна Карелия, Ингрия,[88] Естония и Ливония. Тези териториални придобивки осигуряват на Русия достъп до директна морска търговия със северна и западна Европа.[89] На Балтийско море Петър основава новата столица Петроград, която въплъщава неговите идеи за „вестернизация“ на руската култура.
Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа и света. Кулминацията на този възход идва под управлението на Екатерина Велика (1762 – 96). Тя разширява границите на Руската империя до централна Европа. На юг, след успешните Руско-турски войни срещу Османската империя и победи над Кримския хаганат, Русия достига до Черно море и Кавказ. До средата на века руснаците завладяват Аляска, достигат Хаваите и първи изследват западното крайбрежие на Северна Америка, като основават и селище в днешна Калифорния (Форт Рос). Между 1803 – 1806 е направена първата руска околосветска обиколка, а през 1820 руска експедиция открива континента Антарктида.
В края на 18 век, и особено след Френската революция, в Европа се оформят две основни групи държави – тези, поддържащи антимонархическата линия начело с Франция от една страна, и от друга имперските държави, решени да запазят абсолютизма на всяка цена, сред които е и Руската империя. В Европа избухват т.нар. „коалиционни войни“. През 1799 Русия участва във Втората антифренска коалиция и по време на т.нар. Италиански поход руските войски достигат Милано, но са отзовани след оттеглянето империята от коалицията. През 1812 година Наполеон започва своето нахлуване в Русия, но претърпява грандиозен провал – лошото снабдяване на войските, упоритата руска съпротива и студът довеждат до катастрофалното поражение на нашествениците. Близо 95% от войниците на наполеоновата Велика армия загиват.[90] Александър I оглавява руската делегация на конгреса във Виена и до голяма степен определя картата на Европа след Наполеоновите войни.
Революционните идеи обаче не подминават Руската империя и през 1825 избухва въстанието на декабристите. В края на консервативното царуване на Николай I (1825 – 55), руското влияние в Европа е прекъснато поради поражението вКримската война. Между 1847 и 1851 г. масивна вълна от азиатска холера залива страната.[91] Наследникът на Николай – Александър II, прави значителни промени в страната и отменя крепостничеството през 1861. Реформите довеждат до умерена индустриализация на страната и модернизация на армията ѝ.
В края на 19-ти век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи. При управлението на Николай II (1894 – 1917) в страната избухват масови размирици заради загубената война с Япония и масовата екзекуция на демонстранти от царските войски (Кървавата неделя). В резултат от тези събития през 1905 избухва революция, която не успява да свали правителството, но императорът се принуждава да прокара радикални реформи. През 1914 г. Русия влиза в Първата световна война в отговор на ултиматумът на Австро-Унгария до Сърбия, тъй като Сърбия и Русия са съюзници. Русия воюва на няколко фронта. През 1916 руската армия търпи сериозно поражение от Австро-Унгария и Германия. Нарастващите разходи за войната, стотиците хиляди жертви и корупцията на царския режим стават причина в началото на 1917 да избухне нова, още по-мащабна революция.
Февруарската революция принуждава Николай II да абдикира. Създава се република с временно правителство, но спорът за властта остава нерешен – от една страна са десни либерали, застъпващи се за конституционна монархия, а от друга са социалдемократите, желаещи републиканския строй. Социалдемократите се разцепват на меншевики, склонни да се коалират с дясното правителство, и болшевики, водени от Владимир Ленин и желаещи изцяло нов, пролетарски строй на управление. Властта в страната се раздвоява – Временният комитет на Държавната Дума, начело с десните и меншевиките води оспорвани политически борби с Петроградския работнически съвет на болшевиките. В същото време Русия все повече затъва във войната с Централните сили. Болшевиките преценяват, че е настъпил момента за революция. На 26 октомври 1917 крайцерът „Аврора“ дава началото на болшевишкия щурм на Зимния дворец в Петроград с оръдеен залп. Временното правителство е свалено, създава се ново работническо-селско правителство, провеждат се избори за нова конституция. Болшевиките обаче печелят 24% от гласовете, а меншевиките печелят 43%. Ленин решава да продължи борбата, вследствие на което избухва гражданска война. Авангард на двете враждуващи фракции са Червената армия и белогвардейците, като последните получават директна военна помощ (войски и провизии) от САЩ, Франция и Великобритания. Болшевишките сили побеждават, и през януари 1918 се създава Руската съветска федеративна социалистическа република. Два месеца по-късно Ленин подписва Брест-Литовския мирен договор, с който Русия излиза от войната и отстъпва 150 000 km² площ на Финландия, Полша и Румъния.
Съветска Русия
През Февруарската революция 1917 г. е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат.
Развилата се гражданска война 1917-1922 г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 г. е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЕП). На 30 декември 1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус(БССР) и републиките от Кавказкия регион образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики или СССР. От 15-те републики на СССР, Руската СФСР е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му.
След смъртта на Ленин през 1924, Йосиф Сталин e избран за генерален секретар на комунистическата партия и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя НЕП на Ленин и инсталира изцяло планова икономика. Лев Троцки, основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в Голямата чистка, период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като радиото и телевизията. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии (ГУЛАГ) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени,[92] от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).[93]
Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е колективизирано и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време.
След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с Великобритания и Франция, руското правителство решава вместо това да си осигури пакт за ненападение с Германия. Докато Хитлер завладява Полша,Франция и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез кампанията в Полша и Зимната война. На 22 юни 1941 г. нацистка Германия изненадващо нахлува на територията на СССР с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на Втората световна война – Източният. Вермахта постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.[94] Немската офанзива обаче е спряна вбитката за Москва. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в битката за Сталинград през зимата на 1942 – 43, след това в битката при Курск през лятото на 1943 година, и не успяват да превземат Ленинград въпреки наложената му 900-дневна обсада. Под ръководство на Сталин и командири като Георги Жуков и Константин Рокосовски, както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили, и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат Берлин през май 1945, което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от Манджурия и северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,[95] което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила.
След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа Източна Германия, а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите досега авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си атомна бомба и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок НАТО, с което се поставя началото на Студената война. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на Варшавския договор през 1955. Т.нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на Израелско-арабския конфликт.
От 1953 до 1964 СССР е управляван от Никита Хрушчов, който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-я конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч озаглавена „За култа към личността и неговите последици“ (на руски: „О культе личности и его последствиях“). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 СССР смазва опит за антиправителствено въстание в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „Овладяване на целината“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в Космоса. През 1961 в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква карибската ракетна криза. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от Трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където Мао Дзедун продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 СССР бива оглавен от Леонид Брежнев, чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. съветски войски навлизат в Афганистан. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан, ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента Хафизула Амин за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.
През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 Юрий Андропов опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.[96] Михаил Горбачов прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „перестройка“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социални икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 наприбалтийските републики е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 обаче еизвършен държавен преврат срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991, когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация.
Руска федерация
Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край, два са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област.
За първи президент на Русия е избран Борис Елцин. През септември 1993 г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т.нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и Международния валутен фонд.[97]Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.[98][99] Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.[100] Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39 – 49% в средата на 1993.[101] През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.[102] Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в Чечня и Дагестан.
Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки, че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване.[103] Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998.[104][98] В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател Владимир Путин се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на Втората чеченска война, която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи,[105] но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване, увеличаване на доходите и намаляването на престъпността.[106]След края на президентския мандат на Дмитрий Медведев, Путин отново става президент през 2012 година.
На 22 август 2012 Русия става член на Световната търговска организация.
Трети президентски мандат за Путин и радикализация на руската политика[редактиране | редактиране на кода]
Съпътстващите президентските избори в Русия протести от 2012 – 2013 не успяват да възпрепятстват избирането на Путин за президент, който дори успява да получи в някои избирателни райони над 146% [107] при общи резултати подкрепа от 63,6%, като в момента, заради водената националистическа и агресивна политика и кампания до 82% са готови да подкрепят Путин [108].
През март 2014, Русия, след навлизане на нейни въоръжени войски в АР Крим (Украйна), провежда незаконен според Конституцията на Украйна референдум, който с голямо мнозинство гласува присъединяване към Руската федерация на Крим и следователно отделяне от Украйна. Към началото на април 2014 Русия има разположени около 40 000 войски, включително моторизирани и въздушни, по източната граница на Украйна, като според анализатори това предхожда атакуване на Източните региони на Украйна. Страните от НАТО са въвели основно икономически и ограничени санкции към Русия заради нейните действия, като на 3 април 2014 РФ оттегля военното си аташе от НАТО.
Украинска криза
Макар термините украинска криза, анексиране/присъединяване на Крим и Севастопол, нова студена война и т.н. да изглеждат вече наложени, според някои анализатори става дума за неконвенционална война (подготвяна поне от 2008 година насам) на Русия срещу Украйна, както и започването на действия по Четвърта световна война (Третата според тях е Студената война от втората половина до 1990-те години) на Русия и „Руския свят“ срещу англосаксонските държави[109].
Според Франсис Фукуяма обаче „Русия се бори за възстановяването на своето национално достойнство, а кризата около Украйна няма никакво отражение над територии извън бившия СССР“[110], този вид трактовка отговаря на търсенията на новия авроазийски и панславистки национализъм в Русия, ползващ и термина Нова Русия и който непрекъснато търси исторически и други основания, които да разширяват границите на днешната Руска Федерация и Русия сама по себе си [111].В района на Крим и Севастопол се намира най-голямата военноморска база на Русия с излаз на Черно Море.Това е и една от основните причини Русия да се опитва да запази този район.
