Икономика

Русия има етатистка смесена икономика с висока концентрация на блага в правителството. След разпада на Съветския Съюз започва преход от сравнително затворен планов модел към глобално ориентирана пазарна икономика.^[194] В първите години на този преход очакването е, че страната ще наследи силните социални програми на СССР и ще се превърне във високоразвита икономика. Нито едно от тези очаквания не се сбъдва. Управлението на ключови държавни компании е поето от малък, добре свързан елит,^[195] а най-големите предприятия в областта на енергетиката, тежката промишленост, телекомуникациите и транспорта остават в държавни ръце. Този преходен период се отличава с хиперинфлация, възлизаща на 2500% през 1992 година,корупция, слаби институции, обширна сива икономика и организирана престъпност.^[196] В периода 1998 – 2008 година се наблюдава значителен икономически растеж, основан на приходите от петрол и газ. Брутният вътрешен продукт нараства средно със 7% годишно,^[194] благодарение на реформаторска данъчна и фискална политика, насочена срещу олигарсите. В този период отслабва влиянието на местната власт, увеличават се приходите на федералното правителство, поддържа се висока фискална дисциплина, а данъчната реформа значително стимулира развитието на малкия и среден бизнес.^[197] Въпреки това икономиката продължава да страда от ширещата се корупция, липсата на защита за правата върху собствеността и вмешателство на държавата в частния сектор.^[194] С настъпването на световната финансова криза досегашният модел на увеличение на доходите и големи инвестиционни проекти спира да бъде ефективен. Въпреки лекото възстановяване на растежа благодарение на повишения износ през 2013 година, липсата на широки структурни реформи подкопава доверието както на инвеститорите, така и на потребителите, и значително забавя ръста на икономиката.^[198]

Федералните субекти на Руската федерация според БВП на глава от населението (2009)

Световната банка определя Русия като държава с висок доход на населението,^[199] чийто брутен вътрешен продукт (ППС) се равнява на $ 2,55 трилиона – седмият най-голям в света и вторият в Европа.^[200] Общото богатство на страната се равнява на $1,2 трилиона.^[195] Номиналният БВП на глава от населението за 2012 година е $14 178,^[201] а за 2013 неговата ППС стойност е $24 140.^[202] Разпределението му вътре в страната обаче е изключително неравномерно: по данни на ООН от 2009 година, този показател варира от $3494 в Ингушетия до $57 175 в Тюменска област.^[203] Последователната фискална политика през годините довежда до много нисък публичен дълг (7,9% от БВП)^[204] и излишък по текущата сметкав размер на $74,8 млрд., четвъртият най-голям в света.^[205] Работната сила възлиза на 75 290 000 души.^[206] По-голямата част от нея е заета в сектора на услугите (62,5%), следван от индустрията (27,8%) и селското стопанство (9,7%).^[207] Русия е част от Евразийския икономически съюз и се присъединява към Световната търговска организация през 2011 година.^[208]

Модерният квартал „Москва-Сити“ – зона на делова активност, обединяваща апартаменти, офиси, търговски центрове и т.н. Един от символите на просперитета на руската икономика.

От края на 2014 г. Русия навлиза в период на рецесия, обусловен от ниските цени на петрола и икономическото ембарго, последвани от падане на националната валута. Руското правителство обявява 2-годишен план за излизане от кризата^[209], както и цялостен план за намаляване на зависимостта на руската икономика от износа на горива до 2035 г.^[210]. В същото време Русия започва и стратегическо сближаване с бързо развиващите се азиатски икономики на Индия^[211] и Китай в сферата на икономиката, отбраната^[212] и инфраструктурата чрез съвместни проекти и сделки. През 2015 г. на форум вСанкт Петербург биват подписани 29 договора на обща стойност 1 трлн. долара за инвестиции на КНР в Русия^[213]. РФ планира до 2018 г. да създаде мегапроекра „Сила Сибири“ на стойност 55 млрд. долара за пренос на природен газ към Китай, заедно с общ фонд на стойност 2 млрд. долара за селскостопански проекти в двете страни, а огромният икономически проект „Пътят на коприната“, движен от КНР и Русия, е насочен към създаването на транспортен, енергиен и търговски коридор между страните от Централна и Южна Азия и Европа. Националната валута на Руската федерация е руската рубла.

През последните години Русия многократно е била описана в медиите като енергийна суперсила.^[214][215]Страната има най-много запаси на природен газ в света,^[216] и има осмият по големина доказан запас от петрол.^[217] Русия е най-големият в света износител^[218] и вторият най-голям производител на природен газ,^[219]като в същото време и най-големия износител и производител на петрол.^[220] През 2012 тези два ресурса осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет и съставят 70% от общия износ, като се планира до 2035 г. процентите да паднат като част от плана за диверсификация на иконокиката^[221]. Държавните компанииРоснефт и Газпром контролират по-голямата част от находищата и са главните износители, а руските Лукойл, Сургутнефтегаз и чуждите Shell, ExxonMobil и British Petroleum притежават малки дялове в добива и износа.^[222]

Автомобилът от малък клас наАвтоВАЗ Lada Vesta

Освен нефт и газ, Русия изнася метали, дървесина, химикали и разнообразна гражданска и военна продукция.^[223] В това число влизат злато, торове, зърнени култури, турбини, ядрени реактори, техника, оптически и медицински инструменти, автомобили, пътнически самолети, железопътни вагони, кораби, електроника, пластмаси и други. Започва активно да се развива и в производство на високо качествено LTE оборудване и високи технологии, водеща роля където има именно държавната корпорация Ростех ^[224], а при автомобилостроенето – концерните АвтоВАЗ и Камаз. През 2011 г. делът на промишлеността в БВП е 36,9%, в последните години Русия е и един от най-големите производители на пшеница^[225] и въобще на земеделска продукция^[226]. Най-големите индивидуални външнотърговски партньори в износа са Нидерландия, Китай иГермания и някои страни от ОНД,^[227] а 41% от цялата външна търговия се осъществява с Европейския съюз. По-голямата част от членките на ЕС са нетни вносители на руски стоки (най-вече горива и минерали), докато няколко страни, сред коитоГермания, Франция и Италия, са нетни износители на стоки към руския пазар, а в международен план сред най-големите вносители влизат и Китай, Украйна и Япония.^[228] От своя страна Русия внася машини, компютри, дрехи, автомобили и лекарства,^[229] и е вторият най-голям автомобилен пазар в Европа след Германия.^[230] Заедно с това страната има задълбочени инвестиционни взаимоотношения с ЕС – около 75% от директните чуждестранни инвестиции в икономиката идват от страни-членки на ЕС,^[208] а Кипър и Великобритания са сред най-големите получатели на руски инвестиции. През 2012 година Русия е осмият най-голям инвеститор в световен мащаб.^[228]

Транспорт

Автомобилен транспорт

Москва – мястото на пресичане на магистралите МКАД и М8

Русия има обширна и добре развита транспортна мрежа. Пътната мрежа се състои от 1 283 387 километра пътища, от които почти 928 000 (вкл. над 39 000 km магистрали) са асфалтирани.^[231] Дължината на пътищата от федерално значение е 50 000 км. По дължина на автомобилните пътища Русия превъзхожда всички европейски страни освен Франция и заема 7. място в света. По съотношение с броя на населението плътността на автомобилните пътища е около 5,3 км на хиляда жители.

КАД близо до Санкт Петербург

В Русия се случва активен ръст на автомобилизацията на населението. Ако през 2000година числото на леките автомобили е 20 млн, то през 2010 г. числото им пораства до 34 млн. Общото количество на официално регистританите авомобили за 2010 г. достига 40 млн, от които камиони са 5,4 млн. Нивото на автомобилизация в РФ за 2009 г. е 270 автомобила на 1000 жители.

Числото на пътно-транспортни произшествия е около 200 хиляди, в които умират около 27 хиляди души, загубите от ПТП съставляват около 2,5% от БВП. Числото на загиналите на 100 хиляди автомобила се явява едно от най=ниските в страните от ОНД и в последните години пада: от 2004 до2011 г. числото на загинали в ПТП пада с 19% процента при ръст на автопарка за същия период с 35%.

Железопътен транспорт и метро

Високоскоростният влак Сапсан

Железопътните линии са с обща дължина от 87 157 km, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 km от тях са електрифицирани.^[232] Държавната железопътна компания (Российские железные дороги) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Тя генерира над 3,6% от брутния вътрешен продукт и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.^[233] През 2013 е обявена програма на стойност $13 млрд. за модернизация и ремонт на инфраструктурата.^[234] През 2014 г. Китай и Русия започват строежа на железница, която да свързва мегаполисите Пекин и Москва, а стойността на проекта е 242 млн. долара^[235].

Седем руски града – Москва, Санкт Петербург, Нижни Новгород, Новосибирск, Самара, Екатеринбург и Казан, имат подземно метро, а Волгоград разполага с метротрам. Московското метро е едно от най-натоварените в света с над 6,7 млн пътници дневно (2012).

Морски и речен транспорт

Волго-Донският канал близо до Волгоград

Руската федерация има големи морски пристанища на Азовско, Черно, Каспийско, Балтийско, Бяло и Баренцово море, както и наСеверния ледовит и Тихия океан. Много от тези пристанища обслужват търговски флот от 1143 кораба, в това число 642 товарни и 244 петролни танкера.^[236] На морския транспорт принадлежи главна роля в междудържавния товарооборот, неговата важност се определя и от положнието на Русия, която има излаз на 12 морета и три океана и дължина на морската граница 42 хиляди колометра. Общият товарооборот на 63-те туски морки порта в 2007 г. съставлява 451 млн т, основна роля в който имат нефтът и нетените продукти. През Северния ледовид океан е най-краткияр морски път между Европейска Русия и Далечния изток.

Речният транспорт играе голяма роля в стопанството на Русия. ДЪлжината на вътршните водни плавателни пътища е 200 хиляди км. Речният танспорт има 3,9% от общия товарооборот, като през 2006 г. той съставлява 58 млрд т-км. Основен за Русия се явява Волго-Камският речен басейн, на който принадлежи 40% от товарооборота на речния флот.

Речной транспорт играет большую роль в хозяйстве России. Длина внутренних водных судоходных путей составляет 200 тыс. км. Удельный вес речного транспорта в общем грузообороте составляет 3,9 %. В 2006 году его грузооборот составил 58 млрд т-км, пассажирооборот – 0,6 млрд пассажиро-км, было зарегистрировано 6,5 тыс. грузовых и 600 пассажирских и грузопассажирских речных судов. Други важни плавателни реки в европейските части на Русия са Деверна Двина, Сухона, Онега, Свир, Нева, а в азиатската част – Об, Енисей, Лена, Амур.

Въздушен транспорт

Сухой Суперджет 100, руски пътнически самолет, използван от Аерофлот и чужди авиокомпании

Въздушният транспорт се възползва от 1218 летища,^[237] най-натоварените от които са Шереметиево, Домодедово,Внуково в Москва и Пулково в Санкт Петербург. Общата дължина на пистите надхвърля 600 000 километра.^[238]Националната авиолиния, Аерофлот, има редовни полети до 120 дестинации в над 50 страни и е член на SkyTeam.^[239]Освен нея има и още 46 авиокомпании в частни или държавни ръце. С летище разполагат още 18 града – Екатеринбург,Новосибирск, Уфа, Красноярск, Сочи, Самара, Ростов на Дон, Хабаровск, Владивосток, Иркутск, Калининград, Казан,Сургут, Тюмен и курорта Минералние води.